Публикувано на 22 февруари, 2018

Успя ли българският спорт да надскочи ръста си в Рио?

Съзерцателно

Посрещането на националния ни отбор по художествена гимнастика на летище "София" след Олимпиадата в Рио

 

22 август, 2016 година

 
автор: Виктор Кирков
*назаем Терминал 3

 

 

 

Рано тази сутрин олимпийският дух на игрите в Рио се прибра в бутилката, след като за 17 дни обиколи планетата и успя да докосне през телевизионните екрани приблизително половината от населението й – около 4 млрд. души. Макар че медали спечелиха едва 87 от общо 206 участващи страни, повечето от зрителите със сигурност са се заредили с положителни емоции от вдъхновяващите изпълнения на най-добрите атлети в света. Сред най-запомнящите се постижения се открояват тези на Юсейн Болт и Майкъл Фелпс.

 

 

 

Ямаецът Болт се утвърди като

 

най-великия спринтьор в историята

 

след като в трета поредна олимпиада триумфира в бяганията на 100 и 200 метра, както и в щафетата 4х100 метра. Със своите 9 златни медала от олимпийски игри той изравни рекорда за най-много първи места в леката атлетика на американеца Карл Люис и финландеца Пааво Нуми. С най-много титли в олимпийската история обаче ще остане американският плувец Майкъл Фелпс. Той добави още 5 златни и 1 сребърен медал в актива си и така стана най-титулуваният спортист на игрите в Рио. Фелпс вече е носител на рекордните 23 златни и общо 28 олимпийски медала.

 

Бразилия успя да спечели историческа първа олимпийска титла по футбол при мъжете, надигравайки във финала пред 78 000 зрители на „Маракана“ състава на Германия с дузпи. Домакините взеха златните медали при мъжете и във волейбола, след като победиха снощи Италия с 3:0 гейма. Същевременно мъжкият баскетболен отбор на САЩ спечели по категоричен начин своята петнайсета олимпийска титла след успех с 96:66 над Сърбия във финала.

 

На игрите в Рио американците подобриха собствения си рекорд за най-много спечелени медали – общо 121, което е с 11 повече от олимпиадата в Пекин през 2008 година. Четиридесет и шест от тези отличия са златни. Втора по брой титли се нареди Великобритания с 27, изпреварвайки Китай с един златен медал, но за сметка на това азиатците са с най-много медали след САЩ – общо 60. Въпреки дисквалификацията на целия й лекоатлетически отбор преди олимпиадата Русия завърши четвърта с 19 титли.

 

България остана на 65-о място в крайното класиране на игрите в Рио

 

заедно с Венецуела, която също има актив от един сребърен и два бронзови медала. Представянето на родните олимпийци в Рио приключи с хепиенд, след като в последните два дни от надпреварата страната ни се сдоби с отличия в две знакови за игрите дисциплини – лека атлетика и художествена гимнастика. Мирела Демирева стана олимпийска вицешампионка на висок скок, изравнявайки най-доброто си лично постижение от 197 сантиметра. В последните часове на игрите българският ансамбъл завърши трети в многобоя на художествената гимнастика, където отново триумфира Русия, следвана от Испания. След като вече бяха европейски и световни шампионки, родните гимнастички успяха в невероятна конкуренция да попълнят колекцията си и с олимпийски медал. Това беше последно състезание за четири от тях – Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова и Цветелина Найденова. Единствено Любомира Казанова ще остане и в новия състав на ансамбъла. Постижението на българките е огромно с оглед на това, че преди малко повече от 2 месеца титулярната състезателка Цветелина Стоянова направи опит за самоубийство и съотборничките й бяха подложени на огромно психическо напрежение. Последва пето място в многобоя на европейското първенство в Израел, което не даваше големи надежди за медал от олимпиадата. Трябва да се отбележи обаче, че федерацията по художествена гимнастика е единствената, която работи с психолог. Това вероятно е повлияло и за отличното представяне и на Невяна Владинова, която завърши седма в индивидуалния многобой в художествената гимнастика. Друг е въпросът защо при наличието на психолог се случи трагедията с Цветелина Стоянова, но това е друга тема за размисъл.

 

Третия медал за България спечели Елица Янкова

 

която завърши трета в свободната борба в категория до 48 кг.

Българските лекоатлети могат да се похвалят също с още две много добри постижения. Ивет Лалова завърши осма на 200 метра, а Тихомир Иванов финишира десети в скока на височина. Със сигурност ще се запомни и победата на сабльора Панчо Пасков над действащия световен шампион Алексей Якименко в първия кръг на олимпиадата.

 

Представянето на българските олимпийци може да се определи като добро на фона на плачевната ситуация в българския спорт в момента. Може да приемем също, че въпреки големия недоимък съществена част от държавното финансиране на спорта е била разпределена нерационално. Големият длъжник на тази олимпиада остана федерацията по борба, която е най-добре субсидирана от Министерството на младежта и спорта. За развитието на този не особено масов спорт организацията е получила само за тази година около 2,5 млн. лева, а в крайна сметка успя да спечели, както и на миналата олимпиада, само един медал при жените. Излиза, че борбата е спортът с най-високо финансиране от министерството, като получава над 10% от бюджета, заделен за федерациите, но не е ясно защо. Боксът пък е трети по финансиране с 1,74 млн. лева и няма нито едно олимпийско отличие. Малко по-назад по финансиране са по-масовите спортове – художествената гимнастика и леката атлетика, с по 1,4 млн. лева, където определено може да бъдем доволни от представянето на олимпийците. Трябва да се отбележи обаче, че двете най-успешни български лекоатлетки в момента – Мирела Демирева и Ивет Лалова, се подготвят в чужбина с чуждестранни треньори.

 

Горчив привкус от олимпиадата

 

оставиха както липсата на характер в някои от състезателите, така и скандалите извън терена. Лекоатлетката Силвия Дънекова бе уличена в употреба на допинг. Гребците Георги Божилов и Кристиян Василев се замесиха в скандал, след който чистачка в олимпийското село пусна жалба срещу тях с обвинение за агресивно поведение. Същевременно Митко Ценов финишира предпоследен на 3000 м с препятствия от 42-ма завършили състезатели, след което пусна в социалните мрежи своя снимка как „дави мъката” (по неговите думи) с алкохол. След няколко дни обаче лекоатлетът намери сили да се извини за постъпката си. Предстои да разберем доколко сериозно министерството ще санкционира провинилите се спортисти и техните ръководители, с които има подписани персонални договори, защото спортните ръководители не трябва да забравят, че основната роля на спорта е да възпитава, а не да поставя рекорди. Важно е да се ангажират и успешно представилите се олимпийци, за да популяризират спорта и ползите от него сред децата, и до следващата олимпиада България да може да се похвали, че не е на лидерските позиции по затлъстяване на подрастващите.

 

*снимка: facebook.com/BGRGfederation