Публикувано на 25 февруари, 2018

Колко е малък българският футбол?

Съзерцателно

7 юли, 2016 година

 

автор: Виктор Кирков
*назаем от Термина3

 

 

 

В България от векове битува една обществена сугестия, че сме малка държава, от нас нищо не зависи и не трябва да надскачаме ръста си в която и да е обществена сфера.

 

 

Изхождайки обаче от максимата, че футболът е огледален образ на ситуацията в държавата, се оказва, че сме малки само в собствените си представи и използваме горепосочените твърдения само, за да оправдаем

 

липсата на професионализъм и

желание за промяна

 

Късно снощи Португалия надигра Уелс с 2:0 в полуфинален мач от европейското първенство по футбол и ще срещне в мач за титлата победителя от двубоя Франция – Германия. Ако направим бърза равносметка на съперниците в снощния мач, се оказва, че Уелс е с около 5 пъти по-малка площ от България, а населението му е под 50% от нашето. Португалия е също по-малка като площ, а по-големият брой на населението й (около 10.6 млн. души) може да се обясни с липсата на визов режим с бившата й колония Бразилия. Извън деструктивната логика на българина е най-вече Исландия, която достигна четвъртфиналната фаза на Евро 2016, въпреки че населението й наброява едва около 330 000 души.

 

Докато обаче страни с по-малък ресурс от България се представят успешно по терените във Франция, у нас изпълнителният комитет на БФС за поредна година афишира обновяване на националния отбор и липса на амбиции за скорошно класиране на голям футболен форум. За всеки, който се интересува от футбол, е видна липсата на елементарен професионализъм в управлението както на футболния съюз, така и на клубове. Как никой в българския футбол не разбра, че политически дивиденти от най-популярния спорт може да трупаш само, ако го развиваш правилно.

 

Няма как да станеш симпатичен на обществото заобикаляйки всички етични норми, за да създадеш хибриден ЦСКА чрез обединение на няколко други клуба, та дори и да подариш на легендата Стоичков 20% от акциите на дружеството. На всичко отгоре преди дни „фенове” на въпросния клуб обиждаха деца от школата на автентичния ЦСКА, които направиха първа тренировка за новия сезон. В другия голям столичен клуб „Левски”

 

управлението не изглежда

много по-състоятелно

 

към момента. В рамките на няколко дни сините обявиха, че ще бойкотират Първа лига заради включването на новосформирания ЦСКА в елитната група, а после очаквано се отказаха от намерението си. На „Герена” обаче най-сетне осъзнаха, че за да се асоциират феновете с клуба, да посещават новата трибуна и да я изплащат, е необходимо да има прозрачност по отношение на собствеността на дружеството. Затова се очаква в близкия месец „Левски” да има нов собственик, но това едва ли ще промени много ситуацията, ако финансовият ресурс в клуба продължава да се инвестира в чуждестранни играчи със спорни качества.

 

Трагичната картина на състоянието на най-популярните български клубове ЦСКА и „Левски” е само върхът на айсберга. Изкуственото поддържане на по-малки отбори от държавни предприятия или „назначени” бизнесмени няма устойчивост и е въпрос на време да рухне съвсем. Единственият шанс за българския футбол е привличане на кадърни и мотивирани мениджъри и треньори, които да го развият като чист и конвертируем продукт. Ресурс в България има. Просто трябва да се управлява правилно…

 

*снимка: unsplash.com