Публикувано на 25 февруари, 2018

Футболът променя съдби

Съзерцателно

„Всичко, което със сигурност знам за морала и задълженията, дължа на футбола” казва Албер Камю

 

 

 

30 юни, 2016 година

 
автор: Виктор Кирков
*назаем от Терминал3

 

 

 

Вероятно си мислите, че напускането на ЕС от Великобритания е разтърсило цяла Европа, но това събитие в никакъв случай не успя да развълнува повече хора от футболния Brexit на англичаните от европейското първенство във Франция. Като следствие от историческата си победа с 2:1 в мача с Англия и класирането си на четвъртфиналите на Евро 2016 играчите на исландския национален отбор ще получат най-високото държавно отличие в страната си – „Орден на сокола“.

 

 

Същевременно кметът на Париж Ан Идалго реши да награди футболните привърженици на Ирландия с ордена на френската столица заради спортсменството и приятелското отношение към домакините и гостите на града по време на европейския шампионат. В другия край на Европа, където манталитетът на населението и на управниците му е малко по-различен, премиерът на България не спира да търси варианти за обединението на привържениците на ЦСКА и за осигуряване на финансирането на почти всички клубове от т.нар. Първа лига.

 

Колкото и да са различни, всички тези случаи свидетелстват за

 

огромната политическа и социална мощ

на феномена футбол

 

Тази иначе проста игра е в състояние в рамките на минути да промени статуквото на политическата сцена във всяка една страна в Европа и да накара властимащите да се съобразяват с нея. Показателен е и факта, че ООН има 193 страни членки, докато в международната футболна централа ФИФА са представени 211 нации.

 

Същевременно футболът има и силата да преобрази съдбата и на „малкия”, „невидимия” за обществото човек. Нагледен пример за това е световното първенство за бездомни хора, в което всяка година от 2003 до сега взимат участие над 500 играчи от различни рискови и социално изолирани групи. 94% от тях казват, че участието в турнира е повлияло положително на живота им, а 83% твърдят, че са подобрили социалните взаимоотношения със семейството и приятелите си. Футболът съумява да насърчи развитието на ценности като равенство, честност, стремеж към високи постижения, смелост, солидарност, работа в екип, зачитане на правилата и законите, уважение към себе си и другите.

 

„Всичко, което със сигурност знам за морала и задълженията, дължа на футбола” е казал някога френският писател и драматург Албер Камю.

 

Няма друга сила отвъд

любовта към футбола

 

която да е в състояние да обедини толкова бързо хора с различни религиозни убеждения, вярвания, политическа принадлежност, раса, култура или сексуална ориентация.

Знаех много от написано по-горе и преди да създам „Отбор на надеждата” през 2011 година, но резултатите, които постигнахме с екипа ми през следващите 5 години по отношение на социалната интеграция чрез футбола на хора в неравностойно положение, успя да изненада и мен самия. До този момент през проекта преминаха около 350 деца и младежи от институции и от ромски махали, като тридесет и двама от тях представяха България на световни първенства за бездомни хора. 100% от националите успяха да променят живота си към по-добро. Двадесет и осем от тях са пълнолетни, като всички те работят и живеят извън институциите. Четиримата непълнолетни учат, а двама от тях дори играят и футбол в трета дивизия. Сред представялите България имахме и малийски бежанец, който стана най-добър вратар на световното първенство по футбол за бездомни хора в Чили през 2014 г., а понастоящем учи и работи в София.

 

Благодарение на футболните тренировки

 

всеки играч от „Отбор на надеждата” успя

 

да изгради дисциплина, организираност, носене на отговорност, работа в екип и други ценни качества. Вероятно се чудите какво ги е мотивирало да продължават да тренират, въпреки че шансовете им да влязат в професионалния футбол са необозримо малки. За една част от тях основен стимул е участието на голям футболен форум, но за повечето от играчите е било по-важно, че в рамките на 90 минути (колкото продължава тренировката) могат да се пренесат в един по-добър свят, в който са далече от ежедневните изпитания и тревоги. Макар и строги, треньорите от „Отбор на надеждата” винаги са се отнасяли с любов и внимание към състезателите и по този начин са съумявали да запълнят емоционални празноти при много от отгледаните в институции младежи.

 

 

Благодарение на работата ми през последните пет години се убедих, че към настоящия момент няма друга сила, освен футбола, която да е в състояние трансформира безболезнено обществото ни към по-добро така бързо.
Затова гледайте на футбола като на вдъхновение и извор на мечти.