Публикувано на 17 април, 2018

Симона Маркова от „Факултета“, която отива на обучение в Space Camp Turkey – един от трите в света, създаден по модел на NASA: Много се промених, откакто посещавам „Център на надеждата“

Добродневно

„Мечтая да работя със сугестопедия и да стана учител“

 

 

 

Вече минаха няколко дни, откакто Симона Маркова от столичния квартал „Факултета“ научи, че е сред одобрените кандидати за обучение в Space Camp Turkey от Център за творческо обучение - официален координатор за България на програмата Space Camp Turkey. Симона, която скоро ще навърши 13 години, получи възможността да посети един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на NASA, конкурирайки се със стотици деца от цяла България. Учебно-тренировъчният лагер, който се намира в град Измир, Турция, е единственият функциониращ в Европа. „Не вярвах, че ще изберат точно мен“, споделя с вълнение Симона.

Тя е ученичка в 75 ОУ „Тодор Каблешков“. Баща й работи във фирма за поставяне на паркет, а майка й – в баничарница. Има по-голяма сестра, която също много се гордее с нея, както и по-малък брат. Самата Симона споделя, че е изключително щастлива, но дори и след новината за успеха й продължава да не е кой знае колко уверена в себе си. Просто смята, че не е на късмет. Определено обаче е по-амбициозна.

Тази промяна започва, когато става част от „Център на надеждата“. Вече не се обезкуражава пред сложните математически формули, както в училище. Учи по-бързо и лесно, а през лятото дори планира да продължи с курса по английски език. И докато преди е предпочитала „да цъка на телефона“ и да пише смс-и вместо да общува на живо с връстниците си, сега е тъкмо обратното. „Станах по-позитивна“, казва Симона и допълва, че освен нови знания, е натрупала и мускули, тъй като в „Център на надеждата“ спортуват активно. Така че е абсолютно подготвена за предстоящите предизвикателства в Space Camp Turkey

Симона ще се включи безплатно в тазгодишния космически лагер, тъй като Център за творческо обучение и „Спортс Мениджмънт България” ще си поделят таксата за нейното участие.

 

 

- С какви емоции прие новината, че ще станеш част от това невероятно преживяване?

- Много се зарадвах, че ме приеха. Но честно казано някак си не очаквах точно мен да изберат от всички кандидати. След интервюто смятах, че не се справих и изобщо не бях позитивна в този момент…  Батко Виктор се обади на баща ми и му каза, че съм приета. Когато баща ми съобщи, че заминавам, аз бях някъде в небето, една огромна усмивка smiley… С майка ми ме прегърнаха, а аз бях в еуфория. Това ще е първото ми пътуване извън България. Сестра ми, която е на 17 години, също много ми се зарадва и ме попита дали искат придружители, т.е. да дойде с мен.

 

- Откъде научи за Space Camp и как се появи идеята да кандидатстваш?

- Батко Виктор (Виктор Кирков, изпълнителен директор на компанията „Спортс Мениджмънт България“, която основава „Център на надеждата“, и създател на „Отбор на надеждата“ – б.а.) ме попита дали се интересувам и аз казах „да“. След това се заех с есето. Честно казано, търсих доста информация за писането на есе, защото всъщност ми е за първи път. Преди не бях писала есе. Сама си сглобих нещата и така smiley.

 

- Темата на есето е „Спорт в космоса“. Как си го представяш?

- Писах за футбола и баскетбола и как според мен би се спортувало в космоса. И за фитнес.

 

- Откога се интересуваш от космоса?

- От 5 клас може би, покрай часовете по „Човек и природа“. Самите планети са ми много интересни, как са оформени, някак си от нищото…

 

- Ти коя страна заемаш: на науката или на религията?

- Аз съм християнка и вярвам, че Бог е създал всичко.

 

- С какво са свързани мечтите ти?

- Искам да работя със сугестопедия и да стана учител.

 

- Предполагам, че желанието ти се е появило, след като си започнала да посещаваш „Център на надеждата“. Кога започна да посещаваш центъра и по какво се различава от училището?

- Вуйчо ми е един от треньорите там и ми обясни как стоят нещата. Започнах да посещавам „Център на надеждата“, но най-вече се запалих по заниманията там, заради госпожата ми по английски език, кака Ина (Ина Петкова – б.а.). Тя много ми допада като човек, както и методът й на преподаване. Не просто сядам да преписвам нещо… Някак си човек разбира по-бързо всичко чрез този метод.

 

- Какво представлява той? Какво правите например в един час по английски език?

- Обикновено идва принцеса Ана, която е от една приказка. В ролята на принцеса Ана е кака Ина smiley. Започва да ни разказва откъде е дошла, за нейните братя, сестри и става много забавно. Всичко това принцеса Ана, т.е. кака Ина, разказва на английски език. След това думите, които не са ни ясни, ги превеждаме на български език, повтаряме ги няколко пъти и така ги запомняме. Това правим в часовете – учим нови думи, как се произнасят и т.н., като всеки път принцеса Ана разказва различни неща за себе си.

 

- Наистина звучи доста по-забавно от часовете по английски език в училище, които аз си спомням.

- Да, в училище е много скучно. Там просто пишеш нещо, докато минат тези 40 минути и постоянно гледаш часовника smiley.

 

- Часовете по математика и български език в „Център на надеждата“ също ли са по-различни?

- Да, те са по същия начин, както този по английски език.

 

- И научаваш всичко по-бързо, отколкото в училище? Има ли материал, който вече сте минали в училище, но в „Център на надеждата“ си съумяла да разбереш и научиш?

- Да, по математика научих много в Центъра. Преди това изобщо не разбирах… Смятах, че просто има някакви букви. За уравненията става въпрос smiley. След като минах курсовете по английски език и по математика, започнах някак си да гледам на нещата по-позитивно и да ги разбирам. А вече този материал го бяхме минали в училище, но…

 

- Ти самата как се промени, откакто посещаваш Центъра? Доколкото знам там и спортувате много, имате и арт занимания.

- Развих много мускули определено smiley. Спортувам футбол и баскетбол. Футболът ми е един от най-любимите спортове. По принцип от малка ме влече. Сестра ми винаги отиваше да си играе, а аз сядах до баща ми да гледаме мач. В центъра се занимаваме и с тенис на маса. Със сигурност ще продължа да спортувам, но може би не като инструктор. Иначе откакто посещавам „Център на надеждата“, започнах да гледам от друга гледна точка на нещата. Просто много се промених в позитивна насока. Започнах по-често да се срещам с приятелите си, да обсъждаме теми, дори свързани с училище. Например, най-често си говорим за математика, защото по принцип е най-сложна за всички smiley… Преди не само към математиката, а и към хората се държах негативно.

 

-  В какъв смисъл?

- Ако ме заговарят примерно, искам по-бързо да спрат да говорят и да продължа да си цъкам на телефона. И просто ги отблъсквах. Не знам защо го правех. След като отидох в Центъра, започнахме да си говорим по темата за възпитанието, как трябва да се държим с хората и малко по малко започнах да се променям.

 

- Предполагам, че и общуването с различни хора ти е станало по-интересно.

- Да, наистина. Преди предпочитах да пращам съобщения пред това да говоря с хората на живо. А най-малкото по този начин намираш повече приятели, хора, които да са до теб, можеш да ги подкрепяш, както и те да подкрепят теб.

 

- Вярваш ли повече в себе си? Макар че спомена колко си се изненадала от новината, че ще отидеш на космически лагер.

- Наистина изобщо не съм предполагала, че могат да ме изберат и да замина. Не вярвах в себе си, защото преди не бях писала есе. И не вярвах, че ще успея да го сглобя и да направя нещо. Обаче се оказа, че съм грешала. Не съм прекалено уверена, защото това не винаги е на късмет, но съм по-амбициозна от преди.

 

 

- Какви са очакванията ти от космическия лагер?

- Че ще се запозная с много нови хора и ще науча повече за космоса. Вълнувам се и за тренировките за космонавти, изглежда много забавно и смятам, че ще е интересно.

 

- Какво планираш за лятото?

- Смятам да не го прекарвам просто в цъкане на телефона, в правене на нищо. Ще се виждам с приятели, ще спортувам, ще си взема няколко книги, които да прочета. Искам и да продължа с курса по английски език при кака Ина.

 

- През лятото?

- Да smiley. Наистина много обичам кака Ина. Тя е един от хората, които носят най-голям принос в моя живот. Тя ми е модел за подражание. Винаги ме разбира, има голяма човещина, което в днешно време много рядко се среща. Тя като човек е много позитивна. Аз наистина я гледам като пример и започвам да се променям от такава гледна точка.

 

- И искаш да станеш учител по сугестопедичния метод като нея?

- Да smiley.