Сугестопедагози от „Център на надеждата“ получиха признание на научна конференция
Ина Петкова и Ирина Апостолова впечатлиха с резултатите от работата си с ромски деца от квартал „Факултета“
„Възможно ли е да има сугестопедия в несугестопедична среда и какви са предизвикателствата към тези, които са дръзнали да опитат?“, с този въпрос и отговорът – „Надежда“, бе представена презентацията на преподавателите Ина Петкова и Ирина Апостолова на състоялата се наскоро Национална научна конференция „Сугестопедия и Време: Една дълга история без начало и без край“. Отговорът не би могъл да бъде друг, защото двете дами работят заедно в „Център на надеждата“. А и с надежда обединяват сили и усилия с колеги, за да променят към по-добро живота на ромски деца от столичния квартал „Факултета“, които са първите възпитаници при откриването на Центъра преди 10 месеца. Тяхното обучение приключи на 31 май, след близо 35 седмици, изпълнени със забавления и ползотворни уроци. Оказва се достатъчно, за да бъдат постигнати изключителните резултати, изтъкнати в презентацията „Опит за летене „Център на надеждата“, която умили до сълзи близо 100-те участници в ежегодната конференция, организирана от „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“.
„Дадохме повече от себе си, отколкото можеше да се очаква. Това е причината да има добри резултати и за мен самата беше много важно да се говори за некомерсиални проекти, свързани със сугестопедия… Моята основна цел беше да се чуе какво правим, да се види, че е възможно“, казва Ина Петкова, изтъквайки приноса на екипа, в който работи. Педагозите, спортните специалисти, психолозите и медиаторите, които работят в „Център на надеждата“, са там по покана на Виктор Кирков, изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България” ЕООД. Именно тази компания реализира изграждането на Центъра в столичния квартал „Красна поляна“.
Ина Петкова
Ина Петкова е преподавател по английски език, а със сугестопедия се занимава от 5 години. За това време курсовете й са били посетени от близо 300 човека – възрастни и деца. До метода стига през доброволчеството и „Отбор на надеждата“, който представя България на световните първенства по футбол за деца в неравностойно положение. През последната година се е посветила и на работата си в „Център на надеждата“, като същевременно преподава и на възрастни. Колежката й Ирина Апостолова, която е начален учител по образование, започва да работи със сугестопедия в „Център на надеждата“.
„Макар само за 8 месеца, натрупахме солиден опит като човеци, преподаватели и хора, които работят със специални деца. За нас беше много голямо предизвикателство да пресеем от този опит какво да поднесем на конференцията“, споделя Ирина Апостолова, а Ина Петкова допълва, че ако бяха пропуснали „пресяването“ и бяха разказали всичко от самото начало, може би е щяло да звучи нескромно. И все пак си заслужава.
Когато преди 8 месеца заедно с колеги започват работа с ромски деца в „Център на надеждата“, не са съзнавали пред какви трудности им е предстояло да се изправят. Първите две седмици били истинско изпитание. Опитвали да заложат на изкуството, в което децата са най-добри, и чрез него да положат основите на приятелство и доверие, а оттам и към ползотворно общуване. Търпението им обаче непрекъснато било изпитвано. Групите били непостоянни, тъй като децата променяли мнението си дали да посещават заниманията. В началото имали сериозни затруднения с въздържане на емоциите и справяне с възникнало напрежение. Толкова, че
Ина и Ирина, както и колегите им, често трябвало
да се преквалифицират в арбитри на спорове
както и да стопират ескалирането на физическа саморазправа. Помагали им социални медиатори, психолози и треньори по спорт в Центъра. Сугестопедагозите трябвало да се справят още с ниската концентрация на децата, липсата на мотивация да учат и не на последно място - с отношенията помежду им. А те се основавали на тези между семействата им, които в повечето случаи били обвързани от роднинство. Допълнително затруднение било изясняването на техните знания.
Урок по английски език с кака Ина, както децата я наричат с обич
„Това са деца, които са с два езика, но те нито ромски език знаят перфектно, нито български. Ромският език е труден и не го владеят добре. Има цели изрази, които липсват. Примерно не можеш да кажеш: „Искам да те поканя тази вечер на вечеря“. На ромски ще звучи: „Ела у нас довечера да ядем хляб“. Може масата да е отрупана с кюфтета, но това е изразът. Така че тези деца имат знания по поне два езика, които не са им перфектни. И двата са уж майчини, но не точно. И аз влизам с трети – английски език. Ако бях подходила по традиционни начин, щеше да стане страшно. Щяха да ме отхвърлят“, казва Ина Петкова.
Колежката й Ирина Апостолова изтъква и другото препятствие, с което трябвало да се справят – пълната липса на опит на децата с приказки. Така че дори заниманията под формата на игра били посрещани с недоверие и резервираност.
Ирина Апостолова
„Първият закон на сугестопедията е Любов, т.е. любовта на преподавателя към това, което прави, към предмета, създава се истинска обич вътре в самия курс. Вторият закон е Свободата – свободата да бъдеш себе си, свободата на преподавателя как да организира процеса, спазвайки законите и принципите на сугестопедията. Но тук не можеше да има толкова много свобода. А любов и въобще сугестопедичен процес се изгражда в постоянна група, в която има редовно посещение и мотивирани хора… Всички тези трудности, които споменахме, преодоляхме с любов и търпение за сметка на доста нерви и часове работа“, споделя с усмивка Ина Петкова.
Колежката й допълва, че всеки ден екипът на центъра отделял време и за обсъждания помежду си на конкретни ситуации и общи стратегии: „Защото всяко едно малко изключение да се направи поради някакви причина, децата го приемат като нещо, което трябва да се провери докъде може да се стигне“.
Наложило се и да променят материалите си за работа с децата. Ина Петкова използвала приказка, написана от нейна колежка, която я базирала на балета „Лешникотрошачката“. Ина Петкова допълнила приказката, разширила я, добавила и картинки, при което вече изглеждала съвсем като учебник. А за да се преодолеят всякакви бариери, самата тя се преобразила в принцеса Ана и именно така се представила на децата: „Бързо го възприеха, защото аз си вярвам. На излизане казвах: „Довиждане, деца, и ако видите Ина, предайте й поздрави“. Преобличах се и когато се връщах, децата ми казваха:
„Госпожо, имате поздрави от една принцеса“
Веднъж като влязох в образ и те ми повярваха, изчетохме текста на български език, оцветявахме героите, изиграхме приказката като постановка. Седмица след това – същите материали, но на английски език. Те вече им бяха познати и можеха да превеждат“
От своя страна Ирина Апостолова създава учебник по български език, предназначен за деца от 1 до 4 клас, като главен герой бил Франклин – любимият на внуците й, покрай което й хрумнала идеята. Междувременно с Ина Петкова си измислили обща семейна история – сестри са, идват от Луната, дошли са на Земята, защото природата тук е различна и попаднали в замъка на приказките… А всички тези приказки, чрез които преподавали знания, се разигравали на фона на класическа музика. Както можело да се очаква в началото децата не били очаровани нито с музиката от балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски, с който ги запознала Ина Петкова, нито с „Лунната соната“ на Бетовен, която пък чули за първи път, благодарение на Ирина Апостолова. „Но в един момент започнаха да ги харесват и дори казваха: „Госпожо, тази песен е много хубава“. Да ги задържиш вниманието на тези деца около час, при това на фона на класическа музика и да им четеш някакъв текст е много трудно. Истинско геройство!“, изтъква преподавателката по български език. Децата толкова започнали да харесват класическата музика, че с голямо вълнение изгледали постановката „Лешникотрошачката“ в Националната опера и балет, откъдето им подарили 20 покани. А в началото със сигурност е щяло да бъде немислимо.
„Много колеги смятаха, че ще е страшно да заведем 15 ромски деца на балет. Направихме подготовка седмица по-рано. Гледахме филмче какво е балет изобщо и въобще цялата му история. Съставихме правилник за поведение, като много от правилата бяха изброени от децата. Накрая направихме симулация – облякохме си якетата, слязохме пред „Център на надеждата“, върнахме се, представяйки си, че сме в Националната опера и балет. След това правихме разбор кой как се е държал. Трябва да ви кажа, че когато отидохме да гледаме „Лешникотрошачката“, това бяха най-културните и възпитани деца. Много им хареса. Бях се разбрала с тях, че в антракта може да си тръгнем, но те поискаха да останем“, споделя Ина Петкова, а колежката й допълва, че едно от децата месец по-късно все още си тананикало
„песента“ на Чайковски
Веднъж в междучасие пък продължавала да звучи класическа музика и децата съвсем спонтанно започнали да танцуват валс.
Освен с български език, Ирина Апостолова, както и колегите й в центъра, насърчават децата да се занимават с изкуство. Така например веднъж гледали филмчето „Бременските музиканти“, след което децата въодушевено приели идеята да направят театър по историята. Обикнали и заниманията с мандали.
„Ако трябваше нещо да се направи и им казвахме: „После ще имаме мандали“, и всички бяха готови да се включат. Много обичаха да оцветяват мандали, правихме най-различни упражнения с тях. Така че използвахме мандалите като стимул за други неща“, споделя Ирина Апостолова.
Значителен успех за работата в „Център на надеждата“ е и постижението на Симона Маркова, която е на 13 години, а този август сбъдна първата си голяма мечта. Включи се космически лагер, при това в единствения действащ такъв на НАСА в Европа. Тя бе избрана да се присъедини към Space Camp Turkey след като участва в конкурс за есе и интервю на космическа тематика. Друга голяма мечта на Симона, която е ученичка в шести клас на 75-о ОУ в столичния квартал „Факултета“, е да стане учителка по английски език като Ина Петкова, чийто занимания посещава в „Център на надеждата“.
„За „Център на надеждата“ мога единствено да кажа:
Едно огромно благодаря!
Защото коренно промени детето ми. Мисля, че в България трябва да има много повече такива центрове, най-вече за ромските деца. Когато са в едно гето, те се „задушават“ в това гето. В училището е едно и също“, сподели Иван Марков в интервю за БНР през май. Майка й Таня също подчерта важността да има повече такива центрове в страната, като изтъкна, че има „много талантливи деца, но не могат да бъдат открити“. Забележителна е и промяната в поведението на децата, което също бе изтъкнато на конференцията за сугестопедия. Те започнали да работят заедно, отнасяли се възпитано, имали повече търпимост помежду си, добили и емоционални компетенции.
„Станаха по-търпеливи да дочакат желания резултат, както и да не се поддават на агресия, да се спрат преди да ударят. Научихме ги да искат да бъдат уважавани. Не да се надяват, а да искат и те да отдават уважение. Да повярват, че може да се греши, как да преживяват успеха, да си дадат време да се порадват. Да творят без страх от санкции, защото преди не смееха да правят нищо, защото мислеха, че ако не успеят, ще бъдат санкционирани. Създадохме система за самооценка. И от един момент те вече имаха рефлекси да преценяват и оценяват себе си, без наша помощ. В края на заниманията на дъската с описани постижения всеки залепяше своето цветно листче, посочвайки с кое според него се е справил най-добре“, споделя Ирина Апостолова. Ето защо, изтъква Ина Петкова, презентацията ни развълнува публиката на конференцията за сугестопедия.
