Ива Радкова: Всичко е до постоянството и отстояването

„Каква по-голяма благодарност има от това да виждаш децата щастливи, усмихнати, успешни и причината да бъдеш ТИ?!”

Изминалата 2018 година бе изпълнена с вълнения и успехи за екипа на „Спортс Мениджмънт България”, но и с предизвикателства и уроци, които заложиха надежди в бъдеще време. Кои са преодолените бариери и постиженията и какви са уроците и целите, говорят треньорите.

• Ива Радкова е треньор по спорт в „Център на надеждата” от месец октомври 2017 година. Тя умело съчетава физическата активност с образователни модели, доказвайки, че със спорт може и да се учи. А резултатите са впечатляващи, децата се забавляват, спортуват и учат с лекота. Ива става част от екипа на „Спортс Мениджмънт България”, след като се включва в отбора, който представи България на Европейското първенство по стрийт футбол в Прора, Германия през 2015 година. Треньорката, която тогава все още е студентка в НСА със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт”, приема предложението да участва в доброволческата дейност на компанията със социална цел и в продължение на година води тренировките на момиченца в столичния квартал „Факултета”. Ива Радкова се включва и в проекта „Футбол и забавление: укрепващата здравето физическа активност за бежанци в България” („FootballandFun: HEPA forrefugees to Bulgaria“), който бе реализиран от „Спортс Мениджмънт България” през 2017 година по програма на Европейската комисия. Ива е сред треньорите, които водят спортните активности в няколко центрове за бежанци, а след края на проекта стартира дейността си в „Център на надеждата”. Ива Радкова е „Студент на годината“ в направление „Педагогически науки“ за 2017 година.

- Каква е равносметката Ви в успехи и уроци за 2018 година?

- Годината бе изпълнена с много разноцветни емоции и настроения. Определено ще я помня като градивна година. За да има успех един човек, той трябва да продължава да се развива, да не спира на едно място, за да буксува, а да търси следващото предизвикателство, следващия баир, защото тези стремежи ни дават възможност, задвижват ни да изявим нашите способности и личностни качества. 

- Какви предизвикателства преборихте като треньор и кои свои личностни бариери преодоляхте?

- През тази година бе първата ми треньорска изява. С „Отбора на надеждата“ – жени, участвахме на Европейски стрийт футбол фестивал в Грац, Австрия и завоювахме третото място от 8 отбора. Смятам това за добър и положителен старт, който може само да ме вдъхнови да продължавам в тази сфера. Трудности винаги ще има, затова е важно постоянството и отстояването на личните принципи.

- С какво се различава треньорската работа с тим на „Спортс Мениджмънт България“, в сравнение с тези в останалите отбори?

- Определено със социалната роля на спорта, която липсва в другите отбори и това не е само във футбола. Комерсиализацията на спорта убива социалните му функции. „Спортс Мениджмънт България“ е организация, която развива и поддържа фундаменталния замисъл на спорта, а именно, създаването на значими ценности като отборен дух, толерантност, солидарност, честна игра, които спомагат за изграждането на личностното развитие на човека. Това са неща,  в които вярвам и аз, за това съм част от този колектив.

1.  
2.  
3.  
4.  

 

 

 

 

Previous Next

- С кои стереотипи и предразсъдъци трябва да се справи българското общество, за да може социалният ефект от работата ви да бъде още по-голям?

- Всички хора си приличаме и имаме предубеждения за нещо. Няма да се отклонявам много, но преди години се е смятало, че мястото на жената е в кухнята. Това са били предразсъдъци. Какво е днешното положение - жената вече не е смятана само за домакиня. Днес жените са директори, инженери, доктори и т.н. Жената е доказала, че може повече. С феминисткия ми пример искам да покажа, че всичко опира до постоянството и отстояването. Тези негативни стереотипи и предразсъдъци ще отминат постепенно, когато хората, започнат да се убеждават какъв всъщност ефект носи цялата ни работа, че това не вреди на обществото, а е в негов плюс. Всичко ще стане с постоянство.

- Най-голямото Ви постижение през изминалата година?

- Любимите ми постижения ги виждам в работата си с децата. Веднъж ми казаха, че педагогическата работа е неблагодарна работа, но това не е така. Каква по-голяма благодарност има от това да виждаш децата щастливи, усмихнати, успешни и причината да бъдеш ти?! От тези неща изхождат и личните ми постижения, защото заради тях се стремя към по-големи успехи.

- С какво не успяхте да се справите?

- Най-трудно се справям със себе си. В устрема ми всичко да се случва на момента и заради липсата ми на търпение понякога правя крачка назад. Мисля, че е характерна черта за младите. Затова, преборя ли себе си, всичко друго ще се случва с лекота.

- Какви са надеждите Ви за 2019 година?

- Вярвам прекомерно в хората и в тяхната доброта. Надеждата ми е всички да сме щастливи и да проявяваме тази доброта в себе си, ежедневието ни ще бъде по-приятно и усмихнато. Надявам се през 2019 година да четем по-малко негативни новини и повече за успехите на българските деца. Бъдещето ни е в тях.

- Към кои върхове сте отправили поглед?

- Личностното и професионалното ми развитие са на преден план. Вярвам, че трябва да поддържам равномерно темпо, за да успявам.