По следите на пропиления футболен талант

Виктор Кирков,

създател и мениджър на „Отбор на надеждата“

„Това не е възможно." „Що за човек би направил това?“. „Как може някой в XXI век да живее така?“. Вероятно това са били най-често срещаните коментари, когато медиите дадоха гласност на случая „Блок 20“ в град Ямбол, който е известен и под името „хотел Рай“. Въпросната сграда в жилищен комплекс „Райна Княгиня” е построена през 1988 година и разполага с девет входа с по осем етажа и общо 198 апартамента. Около ¾ от хората, настанени в общинската постройка, са живели там под наем, но от около 1992 година всички, дължими от тях, плащания са преустановени. Само няколко години по-късно блок 20 е трансформиран от обитателите си по начин, по който термитите видоизменят дърветата, хранейки се с целулозата в тях. Дограмите и паркетите са изгорени с цел отопление. Кабелите, тръбите и дори някои от арматурите от панелите са върнати на вторични суровини. Водопроводът, електричеството и канализацията са прекъснати завинаги. С основание всеки нормален човек би се запитал защо някой би унищожил всички удобства, които му предоставя съвремието.

Само преди 10 дни аз изпаднах в абсолютно същото недоумение, когато

пред очите ми един 16-годишен футболен талант

прояви същата ретроградност

и унищожи с невероятна лекота възможността да сбъдне мечтата си и да се реализира като професионалист в любимия спорт. След направена препоръка, ръководството на „Ботев“ (Враца) покани миналогодишния национал от „Отбор на надеждата“ да вземе участие в контролна среща с „Монтана“ за набор U17, която се игра на тренировъчния терен на стадион „Христо Ботев“ в града под Околчица. Реших аз да закарам младежа до Враца, като използвам времето, в което пътуваме заедно, за да разбера намеренията му и да го окуража да последва мечтите си.

„Много искам да се махна от „Филиповци“, г-н Кирков.“ „Не мога да издържам повече в тази среда.“ „По цял ден си стоя вкъщи, защото връстниците ми пият алкохол и пушат трева.“ „Няма да Ви изложа, г-н Кирков, ще бъда много сериозен.“ Това са само част от откровенията, които слушах повече от 60 минути, докато прекосявахме дистанцията от 111 километра. След 45 минути игра, в които бившият национал от „Отбор на надеждата“ се представи отлично, треньорът на „Ботев“ Любен Любенов поиска да го гледа в още един мач. Седмица по-късно младежът от „Филиповци“ затвърди добрите впечатления и срещу втория тим на „Септември“. Родителите му също изгледаха мача и заявиха своята подкрепа за преминаването на сина им в тима на „Ботев“. Речено-сторено. Три дни след това играчът беше във Враца, а местният клуб му осигури безплатни настаняване, обяд и вечеря в стола на общината и екипировка. Ръководството на бившия отбор на таланта – „Конкордия“, също изказа подкрепата си за трансфера и дори обеща малка стипендия, която да му осигури джобни пари в новия град. Бъдещето на новата „звезда“ на „Ботев“ изглеждаше розово – участие в елитната група до 17 години, а от есента и в дублиращата група при мъжете. Само 10 дни след пристигането си във Враца футболистът щеше да играе при гостуването на „Лудогорец“ в „Гнездо на орли“.

Точно една седмица по-късно обаче

„нашето момче“ си стегна багажа и

се върна в махалата

от която твърдеше, че иска да избяга. Доводът беше: „Мъчно ми е, г-н Кирков. Не издържам повече. Разберете ме." Направи го с ясното съзнание, че е изиграл два официални мача за „Ботев“ по време на престоя си във Враца и до края на сезона няма право да играе футбол за друг отбор. И тук възникна въпросът, който ме терзае в последните 10 дни: „Защо някой би пожертвал бъдещето си, за да се върне на място, където няма асфалт по улиците, а електричеството е спирано почти всеки ден?”. Сетих се за един от телевизионните репортажи от Ямбол, в които обитател на т.нар. „хотел Рай“ заяви, че ще живее в панелната сграда, докато тя не падне или докато той не се раздели с живота. За щастие се случи първото и през 2010 година блок 20 в Ямбол беше разрушен като негоден за живеене.

Никой няма право да съди футболния талант за взетото решение. Животът си е негов и само той решава как да го изживее –

като футболист, като хигиенист или

като общ работник на строеж

Всяка професия, независимо от естеството й, спомага за изграждането ни като личности. Освен това никой не знае какво би се случило с играча, ако беше останал във Враца. Можеше това да е предпоставка за тежка контузия, пътен инцидент и какво ли още не. Но въпреки това в мен остава една горчивина, че още една мечта е погребана без някой да се е борил за реализацията й. А дали едно 16-годишно момче може да бъде винено за липсата на характер или той е по-скоро жертва на обстоятелствата, които са го изградили…

Какви са тези обстоятелства ли? Същите, при които се отглеждат десетки хиляди деца в България, независимо от етнос, религия и материален статус. Деца, които израстват без отговорности и с чувство на безнаказаност. Героят на този разказ не е стъпвал в училището си близо 2 години, но въпреки това върви с набора си и вече е в десети клас, за да може делегираният бюджет да не бъде редуциран. Не твърдя, че е щял да научи много в класната стая, но със сигурност настоящата ситуация му е отправила недвусмислено послание, че може да му се размине дори да не посещава училище. Двамата родители са наясно със ситуацията. Въпреки това те не са взели никакви мерки и са оставили сина си да се излежава на дивана у дома. Според мен отлична алтернатива би било ученето на занаят или полагането на какъвто и да било труд, позволен от закона. Но тук отново, за съжаление, прозира чувството за безнаказаност. Средата, в която живее футболният талант, също не предполага постигането на високи резултати в образователен или професионален план. В нея примери за подражание са наркотрафикантите и сутеньорите, които демонстрират висок жизнен стандарт, без да са учили или да са се трудили за това. Няма да се учудя, ако някой столичен футболен клуб извади фалшива картотека на „нашето момче” през пролетта и затвърди в него впечатлението, че

правилата са, за да се заобикалят

На практика всички компоненти, които трябва да формират талантливия играч като успешен човек и да способстват за реализацията му там, където ще бъде най-полезен за себе си и обществото, въздействат върху него точно в обратна посока.

В „Отбор на надеждата“ полагаме основите на личностното развитие на всеки един състезател в тима и е доказано, че рано или късно усилията ни дават резултат. Не е редно обаче да бъдем единственият шанс за по-добър живот на стотици младежи в неравностойно положение, които са загубили посоката заради тоталния срив на всеки един важен елемент в системата.