Алекси Кирилов, „Отбор на надеждата”: Защо си вярвам, че на 20 години ще играя за „Реал Мадрид?

Алекси Кирилов е на 16 години, а вече е сред младите надежди на българския футбол. Той е израснал в столичния квартал „Факултета” и беше част от „Отбор на надеждата” 2019. Алекси допринесе с два гола за победата на националния тим срещу Бразилия на Световното първенство по футбол за бездомни хора в Кардиф (Уелс) това лято. България завърши на престижното 12-то място в крайното класиране.

Миналото лято Алекси изживя друг звезден миг. Той бе част от националния тим, който изведе България на трето място в Световното първенство SATUC. Днес Алекси играе за „Септември”, за който вече бележи попадения. „Родителите ми винаги са ме подкрепяли в това, което искам, защото виждат, че имам желание да постигна нещо като футболист”, казва Алекси.

Той не мечтае, а си поставя цели, което е научил от Виктор Кирков, изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България” - компанията, която реализира проекта „Отбор на надеждата”. Важни житейски уроци, наред с тези във футбола, Алекси е научил и от Борислав Фердинандов, селекционера на „Отбор на надеждата”, и Методи Здравков, треньорът на националния тим, който представи България на Световното първенство SATUC.

„Защо си вярвам, че на 20 години ще играя за „Реал Мадрид?”, възкликва Алекси с усмивка.

Миналата седмица националът от „Отбор на надеждата“ даде интервю за сайта dnes.bg, което беше обобщено в текст. Ето и пълните отговори на Алекс:

- Вече играеш за футболния отбор „Септември” и преди дни вкара два гола. Разкажи ни за това постижение?

- Миналия полусезон съм изиграл около 10 мача за „Септември”. Свикнах с отбора, познаваме се. Преди да започне новия сезон 2019/2020, започнах да тренирам по-усилено. Имах си физическата подготовка от Световното и ми беше по-лесно на голям терен. Чисто футболно от г-н Фердинандов научих много и приложих това и на големия терен. С малко повече труд вкарах тези два гола в първия мач срещу „Бароко”. Победихме с 5:3.

- Как се чувстваш в този тим и с новите си съотборници?

- Чувствам се добре. Стремя се да давам пример, да покажа на момчетата, че ако се борим, ако полагаме усилия на тренировките, и на мачовете, ще имаме положителен ефект.

- Успял си да подновиш образованието си. Защо беше прекъснал училище?

- Бях прекъснал училище, защото с родителите ми отидохме да живеем в Англия. Бяхме там една година, посещавах английското училище „Корели Колеж” и тренирах в училищния отбор. Преди да заминем за Англия, седнах вкъщи, извадих една тетрадка и научих 280 израза и много думи. Пишех изречения, четях текстове и горе-долу научих английски език, колкото да се оправим на летището. Заминахме двамата с майка ми, а тя не говори английски език. И там вече за един-два месеца го приспособих, мога да комуникирам с другите. Тази година се записах в 57-мо училище, спортното. По принцип за годините ми трябва да съм десети клас, но съм в девети, защото бях една година в Англия. Като се върнахме, повтарях седми клас, за да си изкарам матурите.

- Как успяваш да съвместяваш училището с футбола?

- Ако нямаш образование, не знам каква професия можеш да си намериш. Например, аз съм решил да стана футболист, но много ясно, че ще си изградя план Б. Все още не съм решил какъв ще е, но ще го има. Футболът не е единствен в живота ми. Има и езици, има музика, има много неща.

- Участието ти в Световното първенство по футбол за бездомни хора помогна ли ти да чувстваш днес по-уверен в „Септември”?

- Да, помогна да добия лидерски качества и да бъда пример за момчетата, че ако искаш да постигнеш нещо, можеш. Например, с момчетата от „Отбор на надеждата” си вярвахме, че можем да победим Бразилия и победихме. Така и с момчетата от „Септември”. Можем да си повярваме, че ще победим „Локо” или „Царско село”, значи можем. Стига да си повярваме и да дадем всичко от себе си на тренировките и в мачовете.

- А как си повярвахте, че можете да победите отбора на Бразилия?

- Треньорът много ни нахъса. В първия мач срещу Бразилия се справихме добре, защото играхме със сърце и желание и просто тичахме много. Първият мач ни показа, че може и да ги бием, защото ако ние сме много изморени, те също са. А имат същия брой мачове като нас. Както е за нас, така е и за тях. Повярвахме си, че можем да ги бием, защото те имат по два крака и ние имаме по два крака и ги победихме. Това е цялата истина. Г-н Борислав Фердинандов ни каза никога да не се предаваме и дори и да паднем, да излезем с усмивка. Но ние излязохме, победихме и си тръгнахме от терена пак с усмивки, но още по-широки. Най-много ни нахъса това, че изпяхме „Хубава си моя горо” преди да излезем от съблекалнята. Това ни даде един хъс да играем за нашата държава и за самите нас, за отбора.

- Какво усещаш, докато пееш „Хубава си моя горо” и българския химн?

- Преди първенството се разходихме по терена и си представях как пеем българския химн и направо настръхвах. Не мога да опиша чувството, когато го изпяхме преди първия ни мач от турнира. Просто настръхнах и си казах: „Ще играя за България и ще ги бием”. А „Хубаво си моя горо” за мен е една от най-хубавите български песни. Имаме един много специален спомен с момчетата, когато свирихме на пианото и изпълнявахме тази песен по време на заниманията си с Ина Петкова в „Център на надеждата”. Имаме прекрасни моменти. Няма как да пеем тази песен за България и да не играем добре за нашата държава. Ако не играеш за своята държава, няма за кого друг да играеш.

- Ти си бил на кантар за разширения отбор, а накрая бе в титулярната четворка. Как се случи това?

- Най-вече ми помогна това, че давах всичко от себе си и толкова много исках и желаех да бъда в националния отбор, да замина с момчетата, да представим България добре. Моето желание ми помогна в това да подобря качествата си и да съм титуляр в отбора.

- Как се промени в личен план по време на подготовката и след представянето на тима на Световното първенство?

- Усещам се по-различен. Мисля, че изградих лидерски качества, старая се да нахъсвам съотборниците си в „Септември” да даваме всичко от себе си на тренировките, на мачовете. Защото както се държим на тренировки, така и на мачовете. Аз се убедих, че с момчетата от „Отбор на надеждата”, както се държахме на тренировките, така бяхме и на мачовете. Например, 40 дни тренирахме усилено и изведохме България до 12-то място.

- Кои са най-важните уроци, които научи от Борислав Фердинандов и Виктор Кирков?

- От Борислав Фердинандов чисто футболно научихме много добре как да се защитаваме, а за живота да не се предаваме никога. От г-н Виктор Кирков научихме винаги да си вярваме и да не се отказваме от целите, които си поставяме. Когато си вярваме, можем да постигнем всяка цел. И се научихме да бъдем мъже и да сме точни. Например, да не закъсняваме за тренировка. Защото ако закъсняваме за тренировки, не се държим сериозно по време на подготовката, по-късно в работата, която и професия да изберем, също няма да сме такива.

- Как ти е подейства видеопосланието, което писателят Иво Иванов изпрати на „Отбор на надеждата“?

- Когато гледахме видеопосланието му, бяхме на лагер в „Драгалевци”. В сърцата ни сложи такъв хъс, когато каза, че можем да достигнем до много високо ниво. Това ме накара още повече да си повярвам и още по-усилено да тренирам, да следвам целите си и да не се отказвам.

- Създаде ли нови приятелства на Световното?

- Да, например станахме много добри приятели с младежа, който бе нашият Team guide и отговаряше за храната, за пътя, насочваше ни. Все още, когато качваме снимки във фейсбук, той ги харесва, коментира ги. Той пък научи от нас някои български думи. С момчетата от другите отбори също се разбирахме прекрасно. С бразилците пък станахме най-близки, разменихме фланелки с тях. Те се снимаха с българските фланелки, качваха снимки във фейсбук. Станахме най-близки, дори извън игрището. Събирахме се в спортната зала в лагера, в който бяхме настанени. Играехме тенис на маса, слушахме музика, забавлявахме се. Въпреки че не говореха много английски език, разбирахме се.

- Не е ли малко странно, след като и двата мача с отбора на Бразилия бяха толкова оспорвани?

- Футболът ни свързва. Имат респект към нас, защото за първи път България бие Бразилия. А и направихме някои от най-добрите мачове на Световното първенство. Показахме как се играе футбол.

- Ти участва и в Световното първенство SATUC миналата година. Какви са впечатленията и спомените ти от тогава?

- Спомням си, че се класирахме на трето място и нашият вратар Асен Трайков взе приза „Най-добър вратар”. Спомням си най-оспорвания ни мач с отбора на Нигерия. Биха ни 1:0 в продължението. Отборът на Нигерия беше най-добър. Доказаха го, като се класираха на първо място. Нашето класиране се дължи и на уроците, които научихме от треньора ни Методи Здравков. Той ни научи на тактически постановки, заучени положения… Когато следваме указанията на треньора, няма как да не достигнем до по-добро място. Все пак знанията на треньора са много повече от нашите. А пък ако някой футболист има качества да импровизира и му се получава, това е друг въпрос.

- Ти позволяваш ли си да импровизираш?

- На голям терен имам свободата да правя всичко. Дали да следвам тактика или да импровизирам. Повечето пъти го правя, защото съм на халфова позиция и имам повече пространство пред мен и мога да изнасям топката, както искам.

- Опитът, който имаш от работата си с Борислав Фердинандов и Методи Здравков, кара ли те да се чувстваш по-уверен да поемеш риска да импровизираш?

- Да, наистина си е риск. И то голям, особено във формата, в който играхме на Световното в Уелс, защото за една стотна от секундата могат да ти вкарат гол.

- Какво беше чувството да приемеш поздравления от известни чужди и родни футболисти и принцесата на Катар? Имаше ли сред тях някои, на които се възхищаваш?

- Спомням си добре Нуно Гомеш. Той ми връчи моя медал. Това е уникално чувство. Все пак той е един от най-добрите, бивш национал на Португалия.

- Какви са мечтите ти?

- Г-н Виктор Кирков ни научи да мечтаем по-малко и повече да си поставяме цели. Защото когато си поставиш цел и даваш всичко от себе си, е по-възможно да постигнеш това, което искаш. А когато мечтаеш, е сякаш чакаш някой да дойде и да ти реализира мечтата. А ти трябва сам да си поставиш цел, за да си реализираш мечтата.

- Какви са твоите цели тогава?

- Моите цели сега са да натрупам повече опит във футбола, да стана колкото се може по-добър и да играя в големи отбори. Например, на 20 години вече да съм в „Реал Мадрид”.

- Пожелавам ти го!

- Това, че бихме Бразилия ми даде стимул да си повярвам, че мога и в „Реал Мадрид” да играя.