Симона Маркова от „Факултета“ след приключението Space Camp Turkey: Вече зная какво е да си астронавт

„В началото ми беше трудно с английския език, но се справих, благодарение на кака Ина от „Център на надеждата“

Всеки ден изпробване на различни тренажори, любопитни уроци, посветени на астрономията, роботиката и астро-физиката, съзерцаване на звездите с гигантски телескоп, игри с близо 100 деца, много смях и, разбира се, много нови приятели. Така обобщено звучи разказа на Симона Маркова, след като се завърна от Space Camp Turkey. Стипендията за участието й в космическия лагер беше поделена между Център за творческо обучение и „Спортс Мениджмънт България“.

Възпитаничката на „Център на надеждата“ получи възможността да посети един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на NASA, чрез конкурс за есе. Симона Маркова, която е на 13 години и е от столичния квартал „Факултета“, избра темата

„Спорт в космоса“

което й осигури място в голямото приключение Space Camp Turkey. „Българският отбор бяхме близо 40 деца, може би равен брой момчетата и момичета. Сприятелихме се още в автобуса и през по-голямата част от пътя се забавлявахме с различни игри“, споделя Симона и допълва, че в тазгодишния космически лагер се включили около 100 деца от България, Гърция и Турция.

Вълнуващите преживявания започнали още с пристигането в Измир, където се намира Space Camp Turkey. След вечерята, домакините развели децата из лагера, за да им презентират всички тренажори, които ще бъдат на тяхно разположение през следващата една седмица, а после им показали

как да съзерцават звездите

с гигантски телескоп

„Всички момичета от българския отбор бяхме в една стая и беше много забавно. Вече имам много приятели, но като че ли най-близки си станахме с Ния от Силистра и Ема от София“. Програмата в космическия лагер била доста интензивна. Нямало и минута за скучаене. Всеки ден всички деца ставали в 8:00, закусвали и в 10:00 започвали активностите. „Пробвах скафандър и се качвах в най-различни тренажори“, казва Симона и дава пример. Един от тях представлявал седалка, за която те закопчават с колан, изтеглят те назад и започва непрекъснато въртене във всички посоки - наляво, надясно, напред, назад.

„Другата седалка можехме сами да я управляваме с нещо като ръчка. Чувството е, че си в безтегловност, както е в космоса. Влязох и във въртяща се сфера“.

Тренажорите в космическия лагер са съвсем реални и са предназначени за подготовка на астронавти, а уроците, които децата имали всеки ден, допълвали практическото обучение с теоретични знания. „Имахме различни преподаватели, сред които бе и космически инженер от Канада. Показа ни снимки на космонавти и ни разказа какво правят след като излетят в космоса със совалката - как се движат, какво ядат. И дори как си мият зъбите – със специална паста за зъби, която гълтат след това. Т.е. не могат да я изплюят след като си изплакнат устата, тъй като ще се носи около тях“, разказва през смях Симона.

Всички деца имали тетрадки с преподаваните уроци и с празни полета, в които допълвали наученото по време на заниманията. Те се провеждали в интерактивна зала с много седалки и сцена с голям екран, на който се излъчвали образователни видеа. Вечерта, преди да се приготвят за сън, децата трябвало да прочетат урока за деня, а на следващия поредното теоретично обучение стартирало с препитване. Уроците се преподавали само на английски език. „В началото ми беше трудно, тъй като учителите говореха по-бързо. После приятелите ми разясняваха това, което не бях разбрала. Но на третия ден вече свикнах, дори вдигах ръка, когато преподавателите задаваха въпроси. Все пак си бях взела и учебника по английски език“, споделя Симона и допълва, че познанията си по английски език дължи най-вече на

кака Ина, както нарича Ина Петкова, която

е преподавател в „Център на надеждата“

„Тя ме успокои преди да замина, понеже бях малко притеснена. И беше права, справих се и беше много вълнуващо. Следващата година ще кандидатствам отново за Space Camp Turkey“. Освен всичко останало, лагерът разполага с огромен цветен парк, в който също има тренажор, и разбира се, Симона изпробвала и него. „Сглобявахме и ракети-играчки. А в малкото свободно време, което имахме, посещавахме една зала, където играехме най-вече тенис на маса“.

След вълнуващото приключение Space Camp Turkey, на Симона й предстои друго такова. Възпитаничката на „Център на надеждата“ обмисля къде да продължи образованието си след 7-ми клас и най-вече дали да избере музиката, като кандидатства в музикално училище, или да се посвети на английския език.

Със сигурност Симона няма да се откаже от обучението си, като скоро ще започне да посещава заниманията, водени от Ина Петкова, за напреднали в сугестопедичен център „Пеперудените криле“.

„Искам и да завършва университет“, казва Симона, припомняйки мечтата си да стане преподавател по английски език и да преподава по метода Сугестопедия като любимата си учителка.