Методи Здравков: Искам да видя един връх, а не всички накуп в далечината

„През живота си нямам най-голямо постижение. За мен красотата е в това да гледам всеки ден как децата се развиват и поемат по правилния път. По-хубаво и удовлетворяващо чувство няма на света”

Изминалата 2018 година бе изпълнена с вълнения и успехи за екипа на „Спортс Мениджмънт България”, но и с предизвикателства и уроци, които заложиха надежди в бъдеще време. Кои са преодолените бариери и постиженията и какви са уроците и целите, говорят треньорите.

• Методи Здравков е част от екипа на „Спортс Мениджмънт България” от създаването на компанията през 2011 година. Той е треньор на първия „Отбор на надеждата”, който стартира участието си в Световното първенство по футбол за бездомни хора с 14-то място в Мексико Сити през 2012 година. Методи Здравков е селекционер и на националния тим, който се класира на 17-то място на Мондиала в Познан, Полша през следващата година. В момента Методи Здравков работи като треньор в детско-юношеската школа ФК „Сердика”. През лятото на миналата година той бе селекционер на тима, който класира България на престижното трето място на Световната купа по футбол за деца в неравностойно положение SATUC.

- Каква е равносметката Ви в успехи и уроци за 2018 г.?

- Като цяло 2018 г. бе доста динамична за мен. Винаги съм бил максималист, рядко се задоволявам с постигнатото, така че никога не съм използвал думата успех за дела, свързани с мен. Имах много хубави моменти, но определено най-голямата ми победата е това, че и до днес поддържам повече от отлични отношения с децата в риск, на които съм бил треньор. Почти всеки ден ми се обаждат или използват социалните мрежи, за да ме питат как съм, какво правя и т.н. Често някои от тийнейджърите търсят съвети от мен дори за първите им любовни трепети, футбола и живота. За мен това означава, че съм оставил следа в тяхното развитие и тъй като вече не съм им треньор, ме възприемат като приятел и настойник. Доколкото за уроците, всеки ден човек се учи от живота, всеки ден е избор. Вярвам, че през последните години се научих да бъда по-търпелив и да не се затварям в себе си при провал, а да направя нужните изводи и да търся решение на възникналата ситуация.

- Какви предизвикателства преборихте като треньор и кои свои бариери преодоляхте?

- Всеки ден е предизвикателство за един треньор, а още повече като говорим за деца, тъй като подходът към всяко едно от тях е деликатен и различен. В едно интервю Боно каза следното: „Това е особеното на U2. Групата винаги има чувството, че се приближава, и никога, че е пристигнала.” Просто за тези велики музиканти задоволително е само съвършенството. До известна степен понякога така се чувствам и търся постоянно да се развивам в треньорската професия и като личност. В треньорството често има лишения. До скоро имах период от година и половина, в който не бях почивал и дори бях пренебрегвал близките си. Тук е моментът да използвам възможността да благодаря на родителите си и хората от обкръжението ми, че винаги са ме подкрепяли и никога не са се сърдили заради отсъствието ми.

- С какво се различава треньорската работа с тим от „Спортс Мениджмънт България“, в сравнение с тези от останалите отбори?

- Почти винаги съм имал щастието да работя в екип с хора, които имат същата философия и сходни идеи като моите. През 2011 г. с Виктор Кирков -изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България“, започнахме заедно този проект и стартирахме буквално от нулата. Години по-късно всеки може да види и почувства колко е успешен проектът. В момента работя за ФК „Сердика”, а управителите и останалите треньори в детско-юношеската школа също са прекрасни, амбициозни хора като Виктор Кирков, които винаги поставят на първо място децата и целта е те да се изградят като личности и спортисти. Дори две от талантливите деца във ФК „Сердика” са посещавали Център на надеждата, създаден от „Спортс Мениджмънт България“. Така че, като има хора с еднакво мислене, природата си знае работата и нещата от само себе си се нареждат по естествен път. 

- С кои стереотипи и предразсъдъци трябва да се справи българското общество, за да може социалният ефект от работата ви да бъде още по-голям?

- Проблемът тръгва от възпитанието на хората. За съжаление в българското общество има много предразсъдъци. Хората често взимат отношение и крайна позиция за проблеми, с които не са се сблъсквали директно, а просто са слушали в градския транспорт, на маса или по телевизията. По този начин лесно се съдят останалите. Дори ми се е случвало да поканя хора да дойдат с мен в някоя от ромските махали в София, където често съм водил тренировки, а в тяхното изражение се чете страх. Макар и никога да не са стъпвали в т.нар. гета, те подсъзнателно си мислят, че там е много, много страшно. Това е просто един от многобройните примери. Независимо от етнос, религия, цвят на кожата, за мен има добри и лоши хора по света – средно положение няма. Както преди малко споменах, във ФК „Сердика” имаме двама играчи от малцинствата. Много се радвам, че останалите деца и родителите им нямат тези предразсъдъци. Напротив, всички в клуба са семейство, а след някой мач се е случвало майките и татковците да поздравят първо въпросните две деца за добро представяне, а след това собствените си синове. Това е една прекрасна хармония.

- Най-голямото Ви постижение през изминалата година?

- През живота си нямам най-голямо постижение. За мен красотата е в това да гледам всеки ден как децата се развиват и поемат по правилния път. По-хубаво и удовлетворяващо чувство няма на света.

- С какво не успяхте да се справите?

- Няма перфектни хора, още повече перфектен треньор. Като всеки човек, аз също имам доста недостатъци. Ако говорим за футбол, всяка седмица имаме по няколко мача. Естествено, побеждаваме, наравно завършваме, губим. Всеки уикенд сверяваме часовниците и търсим грешките, за да можем да ги коригираме. Както в живота, така и във футбола, не винаги нещата се получават така, както ти се иска. Но хубавото е, че винаги има поправителен изпит и правиш всичко възможно да си още по-добре подготвен за него.

- Какви са надеждите Ви за 2019 г.?

- Като бивш селекционер на „Отбор на надеждата”, при мен винаги има надежди. Надежди за здраве, усъвършенстване, по-малко предразсъдъци в българското общество, хората да си помагат, младото поколение да бъде по-отговорно, за да може всички да живеем в по-хармоничен свят.

- Към кои върхове сте отправили поглед?

- Предпочитам да видя един връх, а не всички върхове накуп в далечината. Много е важно, когато стъпиш на някой връх, да седнеш, да му се насладиш за съвсем кратко време и веднага да тръгнеш към следващата висока планина. Вярвам, че колкото повече предизвикателства имам, толкова по-шарен и интересен ще бъде животът ми.