Всяка година „Отбор на надеждата“ връща вярата в постигането на футболни успехи. От създаването си през 2011 година до днес необикновеният тим помогна на стотици младежи да осъществят потенциала си и да покажат уменията си в световни шампионати. Сред безспорните успехи на проекта е и изпълнението на основната му мисия, а именно да спомага за интеграцията и реализацията на млади хора чрез улесняване на достъпа им до спорт и обезсилване на всякакви социални бариери, които иначе биха били непосилни за много от тях.
„Отбор на надеждата“ доказа, че няма невъзможни битки и на терена, и извън него. Това най-добре знаят всички младежи, станали част от тима. Веднъж повярвали в силата му и в магията спорта, както и в собствените си възможности, те немонуемо обявяват ново начало в живота си – свободно от хватката на неблагоприятни обстоятелства и външни фактори, необременено от оправдания, колебания и отчаяние. „Отборът на надеждата“ не просто помага на млади хора. Необикновеният тим ги насочва и мотивира, учи ги как самите те да си помогнат, да отключат личния си потенциал, да добият увереност и целеустременост, за да постигнат своя по-добър живот.
Национален „Отбор на надеждата“ 2017
10-о място на Мондиала в Осло, Норвегия
На снимката (прави): Кирил Кюлев (национален селекционер), №46 Севдалин Тичалиев, Виктор Кирков (мениджър), №44 Сами Дуков (к.), №47 Димитър Любенов, Стефан Златев (рефер), №42 Димо Стефанов, (клекнали) №43 Крум Маринов, №48 Петър Асенов, №41 Траян Кирилов, №45 Алекс Кочев
Салем Сатари е на 18 години Салем, роден е в Афганистан и е настанен в столичния приемателен център в квартал „Военна рампа“. Благодарение на усилията, дисциплината и отдадеността си, Салем стана част от 8-те младежи, които бяха избрани за новосформирания тим на бежанците по време на спортните игри, които „Спортс Мениджмънт България“ организира в бежански центрове. Те бяха част от дейностите по проекта „Футбол и забавление: укрепващата здравето физическа активност за бежанци в България“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Тимът на бежанците участва в Европейския стрийт футбол фестивал, който се проведе в София в края на май, 2017 година. По време на мачовете Салем, заедно с момче от Сирия, направиха отлично впечатление на националния селекционер на „Отбор на надеждата“ Кирил Кюлев.
След като се присъедини към тренировките с „Отбора на надеждата“, които бяха част от подготовката за Световното първенство по футбол за бездомни в Осло (Норвегия), Салем се отличи не само с бързото си напредване в усвояването на нови умения, а и със старанието си да даде най-доброто от себе си. Постигнатите резултати, както и личностните му качества, му помогнаха да попадне сред селектираните играчи в националния „Отбор на надеждата“, но не получи статут и това му попречи да замине с тима за Осло (Норвегия). Въпреки това, Салем бе удовлетворен от
положените усилия
тъй като бе привлечен в Юношеския отбор на ПФК „Левски“ (София), който е на второ място в класирането.
Севдалин Тичалиев е на 18 години и е от Сливен. Благодарение на постигнатата положителна атмосфера в тима на екипност, взаимопомощ и устременост към постигането на големи резултати както на терена, така и извън него, Севдалин уверено и съсредоточено преследва мечтите си. След впечатляващото си представяне на световното първенство, младежът, който живее в квартал „Надежда“ в родния си град, е последна година ученик и се е фокусирал върху подготовката си за кандидатстудентски изпити. Засега Севдалин се двоуми между специалностите „Архитектура“ и „Инженерен дизайн“.
Траян Кирилов е на 28 години и е първият играч в националния „Отбор на надеждата“ от столичния квартал „Филиповци“. Ставайки част от тима, младежът бе завладян от всеобщия ентусиазъм и убеденост, че упоритостта и усилената работа отвеждат до желаните постижения, което го мотивира да постави ново начало в живота си. Непосредствено след завръщането си заедно с отбора от световното първенство, Траян успя да намери настоящото си работно място и днес крои големи планове за бъдещето си развитие.
Стефан Златев е на 19 години и бе сред съдиите на шампионата в Осло, което без съмнение е повод за гордост. Младежът получи престижната покана след като показа професионализъм и старание още през 2015 година, когато с негово участие националният тим се класира на 9-то място на Световното първенство в Амстердам. Затова Стефан отчита, че голямата промяна в живота му започва след Мондиала в Амстердам. След завръщането си Стефан, който е израснал в дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово, се присъедини към ПФК „Левски” (Елин Пелин) и бързо се превърна в един от голмайсторите на отбора. Като всички младежи, преминали през „Отбор на надеждата“, и Стефан съумява да се справя с предизвикателствата в живота и преследва мечтите си с упоритост и вяра. След като дома в село Доганово бе закрит през юни, Стефан се премести в наблюдавано жилище на Български Червен кръст „Шарената къща“ в село Лозен. Към момента е съсредоточен върху постигането на нови футболни постижения като част от ПФК „Септември“ (София).
Национален „Отбор на надеждата“ 2016
17-о място на Мондиала в Глазгоу, Шотландия
На снимката (клекнали и легнали): №40 Марин Илиев, Младен Христов (национален селекционер), №37 Христо Симеонов, №39 Фидан Фиданов, №35 Кирил Огнянов, №36 Найден Найденов, №38 Гюксел Атанасов, №34 Емил Симеонов, (прави): Виктор Кирков (мениджър), №33 Румен Янков (к.)
Румен Янков и Христо Симеонов, които са на 30 години, решиха да продължат мисията на необикновния тим и да помагат на други млади хора да променят живота си към по-добро. След завръщането си от Мондиала Румен и Христо започнаха работа в център за активно включване чрез реинтеграция през спорт и днес работят с децата от столичния квартал „Факултета“, където са израснали и самите те. Двамата герои помагат на децата да усъвършенстват спортните си умения и да придобият личностните качества, които ще им помогнат да постигнат мечтите си.
Марин Илиев бе вратар на тима.
Уменията, старанието и дисциплинираността
му бяха забелязани при подготовката, а и на самия Мондиал, и Марин бе поканен да играе за „Брестник 1948”.
Емил Симеонов, който е от кв. „Факултета”, беше част от разширения национален тим през 2015 г., но се наложи да отпадне в последния момент, тъй като за световното първенство пътуват едва 8 души. Екипът ни имаше опасения, че неуспехът може да му се отрази неблагоприятно. Емил опроверга притесненията, като намери сили в себе си и се включи в „Отбор на надеждата” по време на мачовете му от шампионата на Мини футболна лига в София. Уменията му се подобриха, а той не пропускаше нито едно занимание на треньора си Методи Асенов на кварталния терен. Междувременно Емил успя да завърши средното си образование и започна първата си работа на трудов договор във фирмата за професионално почистване „Райт Клийнинг”. Усилията на Емил в живота и на терена не останаха незабелязани от треньорите на „Отбор на надеждата”. През 2016 година младежът попадна в националния тим, който игра в Глазгоу, Шотландия. Според него, това е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота му.
Национален „Отбор на надеждата“ 2015
9-о място на Мондиала в Амстердам, Холандия
На снимката (от ляво на дясно): клекнали – №28 Янко Янков, №29 Дончо Пачев, №25 Ангел Симеонов и №32 Стефан Златев, прави – Виктор Кирков (мениджър), №27 Петър Иванов, №31 Цветан Янков (к.), №26 Имрам Хан, Младен Христов (треньор), №30 Александър Спасов
Янко Янков стана част от столичния тим „Септември“ и завърши Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника в София. След дипломирането си замина за Германия, където бе поканен да стане част от футболен отбор.
Имрам Хан, който е на 20 години, също постигна голям напредък не само в спортните си умения, а и в житейски план. След успеха си с тима на шампионата Имрам Хан замина за Холандия, където днес работи в сферата на строителството.
Цветан Янков е от столичния квартал „Факултета” и преди да се присъедини към тима бе безработен. Благодарение на усилията си, както и на подкрепата и мотивацията, които получи от екипа на „Отбор на надеждата“, Цветан стана капитан на тима и помогна за класирането му на 9-то място на Мондиала. Веднага след завръщането си от шампионата Цветан започна работа в строителна фирма.
Няколко месеца по-късно замина за Англия
където днес работи в същия отрасъл.
Ангел Симеонов, който бе вратар на тима, е от столичния квартал „Факултета” и малко след завръщането си от Мондиала беше поканен да играе в „Ботев” (Ихтиман), където престоят му вече е над една година.
Дончо Пачев е израснал в дом „Българка” в Стара Загора. След представянето си с тима на Мондиала Дончо беше преместен в център за настаняване от семеен тип в Казанлък, заедно с по-малкия си брат. Въпреки това младежът всеки ден пътува до училището в Стара Загора, където иска да завърши средното си образование.
Петър Иванов, който е от кв. „Факултета“, е голмайстор на тима. Днес се занимава със строителство и е семеен.
Александър Спасов бе най-възрастният играч в отбора. 26-годишният тогава младеж е от Варна и е израснал в дом за деца, лишени от родителска грижа „Надежда”. През пролетта на 2015 година младежът се включи във варненския „Отбор на надеждата”, който взе участие в шампионата на Мини футболна лига в морския град. Футболните качества на Александър не бяха впечатляващи, но благодарение на старанието си и голямата си любов към футбола бързо се превърна в лидер на тима. С постоянство и дисциплина Александър успя да се утвърди и в националния отбор и да замине за Амстердам. В момента младежът живее на квартира във Варна и работи за почистващата фирма „ВИКИ комфорт”.
Национален „Отбор на надеждата“ 2014
12-о място на Мондиала в гр. Сантяго, Чили
На снимката (от ляво на дясно): клекнали – №21 Кирил Александров, №20 Ангел Станков (к.), №19 Анатоли Аспарухов и № 17 Николай Ангелов, прави – Младен Христов (треньор), №24 Куаси Ив, №22 Ангел Иванов, №18 Борислав Христов, №23 Исус Чавдаров, чилийска доброволка и Виктор Кирков (мениджър)
Куаси Ив
Куаси Ив е роден в град Тимбуту в северната част на Мали и става част от „Отбор на надеждата“ след като се появява на тренировка по футзал в спортната зала в „Челопечене”. Тогава младежът обяснява, че не успял да присъства на двата кастинга за състезатели в бежанския лагер в „Овча купел“. Желанието му да тренира с останалите играчи трогва екипа и Куаси, който е вратар, се включва в заниманията по футзал. Оказва се, че му се е наложило да напусне страната си, след като въоръжени екстремисти убиват баща му и го заплашват със смърт, ако не се присъедини към тях. Куаси пристига в България с една раница на гърба, като по това време все още е непълнолетен. Няколко месеца след тренировката по футзал, младежът започва подготовка с „Отбор на надеждата“, като показва изключително усърдие, а и бързо започва да говори на български език. В началото на 2014 година Куаси вече има работа. Шанс му дава един от партньорите на „Отбор на надеждата” - „Бестимекс”, като му предлага работно място в склада на своята дъщерна компания „Ди Ем“. Малко след това малиецът напуска бежанския лагер в „Овча купел” и си наема апартамент. Междувременно с помощта на адвокат, който подкрепя „Отбор на надеждата”, Куаси получава бежански статут в България, въпреки че на предишните инстанции такъв му беше отказван. Статутът му позволи да пътува с националния ни тим за световното първенство в Чили, където Куаси беше избран за най-добър вратар на шампионата. Малко по-късно малиецът завърши осми клас в българско училище и взе шофьорска книжка. След две години във фирма „Ди Ем”, Куаси изкара
три нива в т.нар. Софтуерен университет
и днес работи в престижната компания „IBM“
Периодично играе и като статист във филмовото студио в Бояна. През януари стана баща на българско бебе. Същевременно Куаси Ив подкрепя младежи с подобна на неговата съдба. Той е основател на футболния отбор „Африка Юнайтед“, който участва в аматьорски футболни лиги. По този начин Куаси подпомага интеграцията на африкански бежанци и студенти.
Куаси Ив бе и сред младежите, които бяха поканени да бъдат съдии на тазгодишния Европейски фестивал по стрийт футбол в София. Освен него, съдии бяха: Стефан Златев („Отбор на надеждата“ 2015г.), Любомир Акмаджов („Отбор на надеждата“ 2013 година), Илиян Илиев („Отбор на надеждата“ 2013 година), Дончо Пачев („Отбор на надеждата“ 2015 година), Димитър Стоянов („Отбор на надеждата“ 2012 година), Асен Станков („Отбор на надеждата“ 2012 година), Марин Кънчев („Отбор на надеждата“ 2013 година), Мирослав Ходжов („Отбор на надеждата“ 2012 година), Александър Александров („Отбор на надеждата“ 2015 година и Исус Чавдаров („Отбор на надеждата“ 2014 година).
Борислав Христов, който е на 22 години, избра да замине в чужбина малко след Мондиала. Борислав, който е израснал в дома за деца, лишени от родителска грижа в град Лом, днес живее в Чехия и е сред най-добрите служители във фабрика за пластмасови сгъваеми касетки.
Исус Чавдаров е израснал в дом за деца, лишени от родителска грижа „Мария Терезия” в Стара Загора. Предходната година Исус вече беше играл за България по покана на „Спортс Мениджмънт България” и бе капитан на националния отбор „Млади надежди”, който взе участие на Световното първенство за деца от домове във Варшава. Тогава младежът беше избран в идеалния отбор на турнира и взе участие в демостративен мач, в който беше съотборник на няколко световноизвестни футболни звезди, сред които и Лукас Подолски. През 2015 година Исус взе участие в съдийския курс на Homeless World Cup, организиран от „Спортс Мениджмънт България”, в рамките на който той беше избран да бъде рефер на Световното първенство по футбол за бездомни хора в Амстердам. Младежът завърши средното си образование в спортното чилище „Тодор Каблешков” и навърши пълнолетие същата година. След завръщането си в България, Исус трябваше да напусне институцията, в която беше израснал. Младежът започна работа на бензиностанция в родния си град и успя да си наеме квартира. През 2016 година Исус беше поканен да бъде съдия и на първенството в Глазгоу, но за съжаление, не успя да замине, тъй като този ангажимент съвпадна с клетвата му като професионален войник в българската армия. Днес Исус защитава България и
планира да продължи образованието си
във висше учебно заведение.
Анатоли Аспарухов също има нелека съдба. Благодарение на упоритостта си и желанието си да има по-добър живот, младежът успя да се пребори за своето ново начало. Анатоли е роден във Враца, но майка му умира, когато е на 4 години и социалните го настаняват в дома в Лом. Много е притеснителен и отказва да чете в присъствието на други хора. Затова от 5-и клас го местят в ресурсно училище. По време на подготовката си за шампионата в Чили Анатоли мина успешно интервю в защитено жилище „Шарената къща” към Български червен кръст, където беше настанен веднага след абитуриентския си бал през 2015 година. Месец по-късно младежът започна работа в завода на „Пепси” до с. Лозен. Всеотдайността в работата му не остава незабелязана и през октомври получава повишение. За съжаление, възнагражденията във фирмата не се изплащат редовно и Анатоли започна работа в дружество „Титан”, което почиства южните райони на София. От началото на февруари, 2016 година живее самостоятелно на квартира.
Николай Ангелов е от Брацигово, завърши средното си образование и в момента има трудов договор с фармацевтичната компания „Биовет” в гр. Пещера.
Кирил Александров помага на семейството си в село Огняново, което се опитва да развие земеделско стопанство, а през месец май, 2016 година бе абитуриент.
Ангел Иванов бе най-възрастният състезател от „Отбор на надеждата”‘2014 (на 34 г.). Той успя да си намери добре платена работа във верига нощни заведения, като инспектира спазването на вътрешните правила, зададени от работодателя.
Ангел Станков, който бе капитан на националния тим, получи повишение и вече е ръководител на екип във фирма за поставяне на климатични инсталации.
Национален „Отбор на надеждата“ 2012
14-о място на Мондиала в Мексико Сити
На снимката (от ляво на дясно): №3 Славчо Здравков (к), №1 Никола Огнянов, №2 Асен Станков, №6 Борислав Ангелов, №8 Кочо Михайлов, №7 Мирослав Ходжов, №4 Александър Пантов, №5 Димитър Стоянов, Методи Здравков (треньор), Виктор Кирков (мениджър)
Славчо Здравков бе сред селектираните играчи в националния отбор по стрийт футбол на България през 2017 година. Младежът има големи заслуги и за второто място, на което тимът завърши на Европейското първенство в Прора, Германия.
Асен Станков се присъедини към тима в труден период от живота си. Преди да стане част от националния отбор, който представи България на Мондиала в Мексико Сити, Асен работеше нископлатена работа в кафене и живееше в кв. „Илиянци” при семейство, което го беше съжалило и го беше приютило в дома си. Детството на Асен Станков също не е било никак леко. От 5-годишна възраст той е настанен в дом за деца, лишени от родителска грижа „Асен Златаров”. Институционализиран е, след като родителите му ежедневно го изпращат на улицата да проси заедно със сестрите му. През 2012 година строителната компания „Аргогруп” се свърза с екипа ни и покани на работа четирима играчи от „Отбор на надеждата”, сред които беше и Асен. Малко след това младежът се изнесе на квартира с приятелката си, за която той се грижи и до момента. След работата по строежи Асен премина през фирми за производство на мебели и на пластмасови изделия. Вече повече от две години се труди във фирма за професионално почистване, като срещу добро заплащане мие витрини на големи търговски вериги.
През 2015 година Асен беше капитан на националния отбор, който представи България на Европейското първенство по стрийт футбол в германския курорт Прора. Трима от четиримата състезатели в този тим бяха бивши играчи на „Отбор на надеждата”, а самият шампионат не е ограничен до хора в неравностойно положение и в него биха могли да вземат участие дори професионални футболисти. Въпреки това, българският тим, воден от Асен, завърши трети в крайното класиране и спечели бронзовите медали в конкуренцията на състави от 20 европейски страни. В началото на тази година младежът от „Ботунец” завърши
курс към Български футболен съюз за грасруутс лидер
и тренира деца в риск от квартала
в който е живял до приемането му в институция. От 2017 година Асен е помощник и в националния „Отбор на надеждата”.
Никола Огнянов, който е на 22 години, е първият вратар в националния „Отбор на надеждата“ от Световното първенство по футбол за бездомни в Мексико Сити. Днес Никола работи в строителна фирма в Германия.
Кочо Михайлов също живее и работи в Германия. Младецът се е установил в района на Дортмунд, където работи в сферата на строителството.
Борислав Ангелов е израснал в домове за деца, лишени от родителска грижа във Велико Търново и в Стражица. Когато навършва пълнолетие, Борислав е принуден да напусне институцията, в която до преди това е живеел. Пристига в София с една раница на гърба си и в продължение на седмици спи по пейки и в изоставен апартамент в кв. „Надежда”. За няколко месеца минава през социален младежки център „Св. Константин” на фондация „Конкордия” и впоследствие се настанява в център за временно настаняване „Св. София” в кв. „Захарна фабрика”, където реално получава само подслон над главата си. Тъй като няма с какво да се храни, той открадва телефона на охраната и го продава, за да си купи хляб. На другия ден съжалява за постъпката си и признава за нея на потърпевшия, като обещава да му плати апарата при първа възможност. Охранителят обаче го отвежда в районното управление, където Боби трябва да се подписва всяка седмица и да се среща със служител на реда. Именно в този период от живота си младежът се включи в тренировките на „Отбор на надеждата”. Месец по-късно, благодарение на старанието си в тренировките, при едно от заниманията на тима Боби беше избран да даде интервю за Би Ти Ви, след което беше поканен на работа по поддръжка на Синагогата от председателя на еврейската духовна общност по това време Роберто Джераси. Първоначално младежът работеше на 4 часа, а няколко месеца след това го поканиха да помага и в стола за възрастни евреи в другата част от работния ден.
Впоследствие Боби започна работа в магазини за дрехи втора употреба „Мания”, а вече повече от 2 години е в Англия. Преди да замине той взе матурата си по Философия и завърши средното си образование. Това му даде възможност да изкара и шофьорски курс. Понастоящем Боби търси възможности да изкара курсове за спортен треньор в Лондон и работи в голф клуб, където неотдавна сбъдна още една от мечтите си, срещайки любимия му изпълнител – легендата на „AC/DC“ Брайън Джонсън.
